Съвременни български художници - Генко Генков
Генко Генков става легенда в българското изкуство още приживе освен поради излключителното си възприятие към цвета, само че и поради волния си бохемски метод на живот като същински актьор. Изречението му „ Копая в цветовете като с мотика ” показва ясно неговата живопис – експресионистична, мощна, с дълбоки комплицирани цветове. Рисува пейзажи, портрети.
Съвременни български художници - Стефан Георгиев
Генко Иванов Генков е роден на 31 януари 1923 година в Пловдивското село Чоба. Учи Живопис в Художествената академия, София, откъдето го изхвърлят поради спор с проф. Дечко Узунов. Непримирим темперамент и дух, той приказва против националната власт, поради което прекарва две години в пандиза в Белене. След като и това не го вразумява, през 1956 година го затварят в лудница.
Генко Генков е доказателство на фразата,че разликата сред лудия и гения е една крачка. Той я прави постоянно в двете направления. “Изкуството е една крачка към безумието на истината. Защото истината е безумство. ” – споделя той. Мнозина го одобряват за побъркан, други се вслушват в дълбоките му метафизичен размишления за света. Платната му влияят най-много с колорита, който е мощен, комплициран и постоянно носи бездънен несъзнателен смисъл. “Виолетовото е трагично. Това е цветът на космоса, на жестокия напън на природата против света.Там изгарят илюзиите на живота ”- изяснява Генко своите търсения.
За него разпоредбите и институциите не важат. Станал легенда още приживе, галериите продават картините му на цени над 5000 лева, до момента в който самият Генко върви парцалив обикаля из трамваите и тролеите със своите още мокри платна и ги предлага по 100 $. Най-силни и търсени остават ранните картини на Генко преди алкохолът и лудостта да завладяват огромна част от неговото картинно възприятие. Открива последната си галерия на 16 февруари, 2006 година в Софийската градска художествена изложба. Показва 66 платна, нарисувани в последните 5 години. След две седмици, на 3 март, Генко си отива от този свят.
Генко основава най-вече пейзажи, които се отличават с присъщ авторски почерк – ослепителен нюанс и релефни повърхности. В ранните години на творчеството си художникът демонстрира желания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му участват изображения на хора и животни. Дърво, къща, планина или пътека измежду природата служат за композиционен център на картините му. Генков избира да рисува от натура като постоянно пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил.
Млади български художници - Тодор Маринов
През годините художникът опитва с разнообразни похвати и техники на работа. През 70-те години създава опциите на другите материали, третира маслената багра като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те употребява пигменти, напомнящи керамична глазура. В работата му могат да се открият отгласи от изкуството на постимпресионизма и фовизма.
„ … Живописта на Генко не беше цел или форма, а метод на другарство. Притежаваше генилната дарба да артикулира със средства колкото универсални, толкоз и неповторими – универсални заради самата природа на изкуството, характерни и неповторими поради неповторимия му художествен език. Едва ли в българската живопис има образци на толкоз естествена изразителност, при това подчинена на строга архитеконичност и артистична логичност. Пейзажите му са всъщност портрети на природата, претърпяни като персонална изразност и условни в колоритните си тълкования. Кадмиеви и пурпурни червени поддържат връзка с виолетови, жълти и кобалтово сини. Бялото и черното установяват драматургичен порядък на една колкото комплицирана и многопластово построена живописна материя, толкоз и цялостна духовна среда. “
Ивайло Мирчев
